орнамент
Облик
орнамент (български)
ед.ч. | ор·на·мент | |
---|---|---|
непълен член | ор·на·мен·та | |
пълен член | ор·на·мен·тът | |
мн.ч. | ор·на·мен·ти | |
членувано | ор·на·мен·ти·те | |
бройна форма | ор·на·мен·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Живописно, графическо или скулптурно украшение от стилизирани съчетания на геометрически, растителни и животински мотиви;
- Плетеница по архитектурни плоскости, книги, тъкани, картини или различни други предмети.
- (муз.) Отделни тонове или група тонове, които имат за цел да украсят известен момент на основна мелодия.
Етимология
от лат. ornamentum - украшение
Фразеологични изрази
Превод
|
|