обич

Български

обич ±

ед.ч.		обич
	членувано	обич·та
мн.ч.		оби·чи
	членувано	оби·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. чувство на симпатия, предпочитание и/или привързаност на един индивид към друг или към всякакъв друг обект („обич към спорта“ или в лична форма „обичам сладолед“)

Етимология

Виж обичай.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: љубав тайландски: [[]] турски: [[]] украински: любов, кохання унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

любов, привързаност, симпатия, влечение, пристрастеност, стремеж, склонност, наклонност, страст, жар, увлечение

Сродни думи

Производни думи