диал. обеца „част от джантата“ (Добруджа) от по-старо *обедьца, умал. от ст.-бълг. обедь μηνίσκος, δακτύλιος, στεφάνη „сърп, пръстен, венец“ (Съд. VІІІ: 21, Изх. ХХV: 12 - руски препис ХІV в.), срв. рус. диал. обедь „джанта, обръч“ (Фасмер 3, 98) от праслав. *оb-vedь, от глаг. основа на старобълг. ведѫ, вести ἄγω, ὑπάγω „водя“, бълг. изведа, отведа. Старобълг. дума за „обеца“ е оусерѧзь (Сим. сб. 1073 г.), заета от гот. *ausihrings или *ausahrings, еднакво по структура с нем. Ohrring и англ. earring.
