луд

Български

луд ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		луд
		непълен член	лу·дия
		пълен член	лу·ди·ят
	ж. р.		лу·да
		членувано	лу·да·та
	ср. р.		лу·до
		членувано	лу·до·то
мн. ч.			лу·ди
		членувано	лу·ди·те

Прилагателно име, тип 76

1. откачен,ненормален

Етимология

Старобълг. лоудъ: лит. liūdnas „тъжен“: гот. liuts „лицемерен“.

Фразеологични изрази

Превод

английски: stupid арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: loco италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подлудял, умоповреден, умопобъркан, умствено болен, налудничав, безумен, обезумял
• разстроен, ненормален, побъркан
• мръднал, мръднала му чивията, блъснат, пернат, ударен, смахнат, въртоглав, щур, пощурял, не е с всичкия си, не е на себе си
• нервен, неврастении
• увлечен, забравен, самозабравен, занесен, бесен, побеснял
• безразсъден, неблагоразумен
• буен, лудешки, необуздан, младежки, палав, немирен
• неистов, френетичен
• вманиачен
• глупав, малоумен
• душевноболен
• умопомрачен

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи