куче

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Четирикрак бозайник, който често се отглежда като домашно животно за охрана или като любимец.

Етимология

Подобни названия, образувани от звукоподражателната основа kuč-/guč- се срещат в различни езици: славянски, романски, балтийски, тюркски, монголски: срв. сръб. куче, кучак, словен. kučаk, пол. kucziuk, латв. kuce „кучка“, kucis „куче“, староит. сuссiо, сицил. guttsu, фриул. kutsu, ит. cucciolo, тат. көчек, каз. күшік, тур. kuçu, küçük „кученце, пале“; кирг. күчүк „кученце, вълче, тигърче“, монг. гичий „кучка“. Южнослав. форми (*kučьkъ) са вероятно заети от тюрк. (прабълг.) *güčük. Бълг. форма *kučę, -ta вм. *kučьkъ (но срв. кучкар < *kučьkarь) е обобщение на типа склонение *agnę, *detę, *porsę за имена на животни. Към куче нямат отношение рус. кутёнок или иран. *kuti, виж за повече БЕР, т. 3, с. 169-170.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

пес, псе

Сродни думи

кучка, кученце

Производни думи

Надсловия

животно, домашно животно, домашен любимец

Подсловия

пале, копой, хрътка, гонче, пудел, пинчер, дакел, помияр, мастия

Прилагателно име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

кучи