краещник
Облик
Крайшник
краещник (български)
ед.ч. крайш-ник
непълен член крайш-ни-ка
пълен член крайш-ни-кът
мн.ч. крайш-ни-ци
членувано крайш-ни-ци-те
бройна форма крайш-ни-ка
звателна форма —
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Правилно изписване крайшник[1], [2], [3],[4]
1. Край на хляб, крайче; 2. Вид празнично тестено ястие с плънка от пържeна риба или яхния[5],[6] (село Ключ)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Външни препратки
- ↑ Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 341
- ↑ https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/neobitchaino-no-fakt-2/
- ↑ https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA
- ↑ https://kaksepishe.com/krayshnik
- ↑ https://ladymagazine.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA/
- ↑ https://slowtours.bg/rakarnik-plyaska-butima-i-chudnata-kuhnya-na-podgorieto/