кос

Български

кос ±

ед.ч.		кос
	непълен член	ко·са
	пълен член	ко·сът
мн.ч.		ко·со·ве
	членувано	ко·со·ве·те
бройна форма		ко·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Вид прелетна пойна птица.

Етимология

старобълг. косъ (Шестоднев) - от *kopsъ, сравнява се със старогр. κόψιχος, κόσσυφος „кос“. Предвид особеностите на гр. форми (< *kopsi-/*kottiu-), се смята, че думата не е ИЕ, а е от пред-ИЕ субстрат.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: кос (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: kos (→hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Български

Прилагателно име, тип

Етимология

от корена на коса.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

• наклонен, наведен
• скосен, полегат

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи