коприна
Облик
коприна (български)
ед.ч. | коп·ри·на | |
---|---|---|
членувано | коп·ри·на·та | |
мн.ч. | коп·ри·ни | |
членувано | коп·ри·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. коприна sericum (Григ. Наз.). Сродни форми: сръб. диал. коприна, старорус. коприна, кропинка, старосръб. копрѣна. Обикновено се смята за производна на коприва с наставка -ѣнъ срв. нем. Nesseltuch „коприна“, Nessel „коприва“. Обаче самата дума коприва се смята за производна на копър, а копърът не се употребява за предене. Неясно. Срв. мъгл.-рум. căprină „козя вълна“ (< лат. caprīna, Capidan: 59) - като трябва да се допусне, че значението е пренесено и върху копринената тъкан. Другата старобълг. дума за коприна, брачина sericum (Ман. хр.) е с тюрко-бълг. произход, срв. чув. пурçăн/порçăн/порçăм „коприна“, старотюрк. barčïn „коприна“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|