контрибуция
Облик
контрибуция (български)
ед.ч. | кон·т·ри·бу·ция | |
---|---|---|
членувано | кон·т·ри·бу·ци·я·та | |
мн.ч. | кон·т·ри·бу·ции | |
членувано | кон·т·ри·бу·ци·и·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
В международното право - "плащане" от победената държава към държавата - победител. Не се използва/прилага в съвременното международно право
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|