конвой

конвой (български)

конвой ±

ед.ч.		кон·вой
	непълен член	кон·воя
	пълен член	кон·во·ят
мн.ч.		кон·вои
	членувано	кон·во·и·те
бройна форма		кон·воя
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

1. Войскова команда или въоръжени лица предназначени да охраняват и придружават транспорт, обоз, пленници, арестувани лица и др.
2. Временно съединение на транспортни и спомагателни съдове под непосредствената охрана на бойни кораби и самолети за осигуряване на морски превози на войски и товари.

Превод

английски: escort, convoy арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: νηοπομπή, συνοδεία датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: escolta италиански: convoglio, scorta китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Begleitmannschaft, die Eskorte, das Geleit норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: эско́рт, конво́й словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: convoi, escorte холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ескорт, охрана, свита
• стража
• процесия, кортеж, шествие, върволица, керван