| ед.ч. | ко·вач | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·ва·ча | |
| пълен член | ко·ва·чът | |
| мн.ч. | ко·ва·чи | |
| членувано | ко·ва·чи·те | |
| бройна форма | ко·ва·ча | |
| звателна форма | ко·ва·чо | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Занаятчия, който кове желязо или подковава добитък.
Етимология
ст.-бълг. ковачь χαλκεύς (Слепч. ап., Ман. хр.). От кова с наставка за професии -ачь.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
