капия
капия (български)
| ед.ч. | ка·пия | |
|---|---|---|
| членувано | ка·пи·я·та | |
| мн.ч. | ка·пии | |
| членувано | ка·пи·и·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Вид островърха чушка.
- Врата, висока порта с покрив отгоре, дувари. Разпространена в топонимията на Балканския полуостров, напр. Демир капия (Пирин).
Етимология
- Производна на диал. капи мн.ч. „шушулки от бобово растение; чушки, пиперки“ (Дедеагачко), срв. още капица „чушка, пиперка“ (Хасковско), „зелен фасул“ (Габровско, Ардинско), капичка „шушулка на бобово растение; чушка, пиперка“ (Асеновградско), капички „зелен фасул“ (Асеновградско, Габрово), също ст.-бълг. капь θήκη „твърдата обвивка на бръмбар“ (Й. Екзарх), κολεόν „ножница“ (Библия 15 в., Mikl. 283). Свързана (вероятно далечно сродна?) с тур. kap „калъф; съд, блюдо; покривка, обвивка“, kapçık умал. „съдинче; обвивка на житно зърно; чашка (на цвят)“.
- Заемка от тур. kapı, kapu „врата“, заета и в останалите балкански езици: сръб. капија, рум. căpie, унг. kapu „врата, порта“. Производна дума капсъзин „нехранимайко“ (букв. „без врата“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|