| ед.ч. | ка·на | |
|---|---|---|
| членувано | ка·на·та | |
| мн.ч. | ка·ни | |
| членувано | ка·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Вид съд за вода
Етимология
от нем. Kanne „кана“. В старобълг. е съществувал вариант коновь (Син. пс., Син. тр.) < *kоnу, род. п. *kоnъvе, който възлиза към същия източник - срв. укр. кiнва, белорус. коновка, чеш. konev, слов. konva, пол. konew, полаб. küönоi „ведро, бидон“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
