имам

Български

имам

Сегашно време	имам
Мин. св. време	имах
Мин. несв. време	имах
Повел. наклонение	имай
Мин. страд. причастие	иман
Мин. деят. св. причастие	имал
Мин. деят. несв. причастие	имал
Сегашно деят. причастие	имащ
Деепричастие	имай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}

(класификация — ?)

1. Притежавам, разполагам с нещо. Нося някаква дреха. Притежавам качество, недосатък; някого, нещо. Притежавам по природа.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: avere (авере) (IT) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [ ] haben (хабен) (de) немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: есть, иметь словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: imaami френски: avoir, posséder, être obligé de холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• притежавам, владея, съм собственик, държа, имам си, не съм лишен
• съдържам, включвам
• състоя се, съставен съм, включвам в себе си
• овладявам

Български

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

духовен глава, водач в исляма, а също така може да означава "пример за подражание"

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи