| ед.ч. | дъб | |
|---|---|---|
| непълен член | дъ·ба | |
| пълен член | дъ·бът | |
| мн.ч. | дъ·бо·ве | |
| членувано | дъ·бо·ве·те | |
| бройна форма | дъ·ба | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
Старобълг. дѫбъ (Супр., Euch. Sin.), също дѫбръ „гора“ < *dhombr-os (виж дъбрава). Развила се е като u-основа (дъбове). Най-вероятна е връзката с герм. форми: -старосканд. timbr, англосакс. timber, ст.в.нем. zimbar, англ. timber, нем. Zimmer „дървен материал, жилище, стая“, гот. timrjan „строя“;
-още старогр. δέμω „строя“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
