ден

Български

ден ±

ед.ч.		ден
	непълен член	де·ня
	пълен член	де·нят
мн.ч.		дни
	членувано	дни·те
бройна форма		де·на, дни
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 33

1. 1. Времето от развиделяване до залязване; 2. Денонощие метрологичен термин; 3. Календарна дата метр. термин.

Етимология

Фразеологични изрази

1. ден до пладне "за кратко време"

Превод

английски: day (дей) en арабски: اليوم арменски: օր африкаанс: dag белоруски: дзень be гръцки: ημέρα датски: dag есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: lá исландски: [[]] испански: día (диа) (es) италиански: giorno it китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: dies литовски: [[]]

немски: Tag (таг) de норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: dzień (джйень) pl португалски: dia pt румънски: zi ro руски: день ru словашки: deň sk словенски: dan sl сръбски: дан sr тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: nap hu фински: päivä fi френски: jour fr холандски: [[]] хърватски: dan hr чешки: den cs шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дата, денонощие
• светлина, видело, слънце

Сродни думи

Производни думи

дене н., денем н., деня н. Ив. Вазов; денгуба ж., деномесечник м. "календар" 1898, денник м. "ежедневник" П.Р.Сл. 1886; денница ж., денонощен п. денонощие ср., денонощно н.