Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Етимология
старосръб. гоуштерь (Законник на Стефан Душан), старобълг. аштеръ „гущер“ (Супр.), още сръб. гуштер, полаб. ĝäustar. Праслав. диалектизъм. Поради синонимните варианти *a-ščerъ и *gu-ščerъ съществува възможност думата да е от субстратен прединдоевроп. произход: срв. лит. skėrys „скакалец“, старопрус. estureito „гущер“, старогр. ἀσκαρίς „глист“, σκαρίδες „скарида“, осет. гæккури „гущер“ (вероятно заемка от неизвестен източноевропейски език).
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
