| ед.ч. | град | |
|---|---|---|
| непълен член | гра·да | |
| пълен член | гра·дът | |
| мн.ч. | гра·до·ве | |
| членувано | гра·до·ве·те | |
| бройна форма | гра·да | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Голямо селище.
Етимология
1. Старобълг. градъ „град, селище“.
Сродни думи: лит. gardas „ограда“, староинд. gŗhas „дом“, авест. gǝrǝđō „пещера“ (първоначалното значение „дом“ е запазено в ир. заемки в удмурт. гурт „жилище, село“, коми горт „къща“), алб. gardhi „ограда“, гот. gards „дом“, староисл. gerði „ограден участък“, тохар. В kerciye „дворец“ (< *ghordhiom), фриг. Manegordum „градът на Манес“ от ие. *ghardh-.
2. Старобълг. градъ „градушка“.
Сродни думи: лит. gruodas „замръзнала почва“, лат. grandō „град“ от ие. *grad-(n)-.
Фразеологични изрази
Превод
|
