| ед.ч. | вя·ра | |
|---|---|---|
| членувано | вя·ра·та | |
| мн.ч. | ве·ри | |
| членувано | ве·ри·те | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 43
- Вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваш, убеденост в неща, които не се виждат
- Упование в нещо свръхестествено, на което се надяваш, и което любиш. Например - "Имам вяра на жена си." означава, че вярваш в нейната вярност към теб, надяваш се, че няма да ти измени, и я любиш за това й качество. Примерът ни подсказва, че можеш да имаш вяра само на този, който е верен на теб, или по някакъв начин засвидетелства своята вярност. Не може да имаш вяра на някой, който открито ти казва "Аз те мамя, лъжа те." Колкото по-силен е предметът на вярата ти, толкова по-твърда/силна е вярата ти. Бог като най-силен е предметът на най-силна вяра. Освен едната страна на вярата - очакването да получиш очакваното/обещаното, другата страна на вярата е твоята неотклонност към нея - т.н. вярност (благодарност заради получената убеденост, която прогонва разтерзаващото съмнение, даряваайки ти мир) - т.е. да си готов на жертва/саможертва в знак на единство с предмета на вярата (в някои случаи - дори до смърт), която ще ви съедини.
- Изповедание. Същността на това, в което вярваш и общността от всички други, които вярват в него.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- вероизповедание, верую, религия, вярване, изповедание
- доверие, кредит
- упование, надежда, очакване
- уверение, сигурност, увереност, убеденост, убеждение
- доверчивост