вирея
Облик
вирея (български)
Сегашно време | ви·рея |
---|---|
Мин. св. време | ви·рях |
Мин. несв. време | ви·ре·ех |
Повел. наклонение | ви·рей |
Мин. страд. причастие | ви·рян |
Мин. деят. св. причастие | ви·рял |
Мин. деят. несв. причастие | ви·ре·ел |
Сегашно деят. причастие | ви·ре·ещ |
Деепричастие | ви·ре·ей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 160, несвършен вид
(класификация — ?)
- За растение или гъба- живея. По тея чукари виреят само лишеи и мъхове.
Етимология
Наследство от прабълг. език. Производна на виря.
Сравнението с лат. vireō „зеленея“, viridis „зелен“ е неправилно, тъй като в останалите ие. езици се пази ие. -s- от *ueis-: лит. veisti „размножавам се“, vaisa „берекет“, норв., стародат. vise „филиз“.
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|