арбитър

Български

арбитър ±

ед.ч.		ар·би·тър
	непълен член	ар·би·тъ·ра
	пълен член	ар·би·тъ·рът
мн.ч.		ар·бит·ри
	членувано	ар·бит·ри·те
бройна форма		ар·би·тъ·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

мн. арбитри, м. 1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник. 2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени спорове между учреждения и предприятия. 3. В спорта – съдия.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: arbiter арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: арбитр словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

съдник, съдия, магистрат, помирител, посредник

Сродни думи

Производни думи