автопилот
Облик
автопилот (български)
ед.ч. | ав·то·пи·лот | |
---|---|---|
непълен член | ав·то·пи·ло·та | |
пълен член | ав·то·пи·ло·тът | |
мн.ч. | ав·то·пи·ло·ти | |
членувано | ав·то·пи·ло·ти·те | |
бройна форма | ав·то·пи·ло·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Самоуправление на машината
Етимология
От английската autopilot, от представката auto-, възприета от гръцката αὐτο- — „от себе си, самостоятелен“, и pilot — в смисъл на „водач, управляващ превозното средство“. Последната на свой ред е от старофренската pilot — „греда за вбиване в земята“, от италианските pilota и piloto, от още по-ранните италиански pedot(t)a, от средновековногръцката, но писмено незасвидетелствана, а възстановена, *πηδώτης — „кормчия“, от старогръцката πηδόν — „връх на гребло“.
Преходът между pedot(t)a и pilota вероятно е под въздействието на глагола pileggiare — „плавам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|