Шаблон:Словоформи/съюзя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола съюзя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·ю·зя съ·ю·зим
2 лице съ·ю·зиш съ·ю·зи·те
3 лице съ·ю·зи съ·ю·зят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·ю·зих съ·ю·зих·ме
2 лице съ·ю·зи съ·ю·зих·те
3 лице съ·ю·зи съ·ю·зи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице съ·ю·зях съ·ю·зях·ме
2 лице съ·ю·зе·ше съ·ю·зях·те
3 лице съ·ю·зе·ше съ·ю·зя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзил съм съюзила съм съюзило съм съюзили сме
2 лице съюзил си съюзила си съюзило си съюзили сте
3 лице съюзил е съюзила е съюзило е съюзили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съюзил бях съюзила бях съюзило бяхме съюзили
2 лице беше съюзил беше съюзила беше съюзило бяхте съюзили
3 лице беше съюзил беше съюзила беше съюзило бяха съюзили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще съюзя ще съюзим
2 лице ще съюзиш ще съюзите
3 лице ще съюзи ще съюзят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съюзил ще съм съюзила ще съм съюзило ще сме съюзили
2 лице ще си съюзил ще си съюзила ще си съюзило ще сте съюзили
3 лице ще е съюзил ще е съюзила ще е съюзило ще са съюзили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да съюзя щяхме да съюзим
2 лице щеше да съюзиш щяхте да съюзите
3 лице щеше да съюзи щяха да съюзят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съюзил щях да съм съюзила щях да съм съюзило щяхме да сме съюзили
2 лице щеше да си съюзил щеше да си съюзила щеше да си съюзило щяхте да сте съюзили
3 лице щеше да е съюзил щеше да е съюзила щеше да е съюзило щяха да са съюзили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзял съм съюзяла съм съюзяло съм съюзели сме
2 лице съюзял си съюзяла си съюзяло си съюзели сте
3 лице съюзял (е) съюзяла (е) съюзяло (е) съюзели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съюзил съм съюзила съм съюзило съм съюзили сме
2 лице съюзил си съюзила си съюзило си съюзили сте
3 лице съюзил (е) съюзила (е) съюзило (е) съюзили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съюзил била съм съюзила било съм съюзило били сме съюзили
2 лице бил си съюзил била си съюзила било си съюзило били сте съюзили
3 лице бил (е) съюзил била (е) съюзила било (е) съюзило били (са) съюзили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съюзя щяла съм да съюзя щяло съм да съюзя щели сме да съюзим
2 лице щял си да съюзиш щяла си да съюзиш щяло си да съюзиш щели сте да съюзите
3 лице щял (е) да съюзи щяла (е) да съюзи щяло (е) да съюзи щели (са) да съюзят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съюзил щяла съм да съм съюзила щяло съм да съм съюзило щели сме да сме съюзили
2 лице щял си да си съюзил щяла си да си съюзила щяло си да си съюзило щели сте да сте съюзили
3 лице щял (е) да е съюзил щяла (е) да е съюзила щяло (е) да е съюзило щели (са) да са съюзили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съюзил бих съюзила бих съюзило бихме съюзили
2 лице би съюзил би съюзила би съюзило бихте съюзили
3 лице би съюзил би съюзила би съюзило биха съюзили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
съ·ю·зи съ·ю·зе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·ю·зен
непълен член съ·ю·зе·ния
пълен член съ·ю·зе·ни·ят
женски род съ·ю·зе·на
членувано съ·ю·зе·на·та
среден род съ·ю·зе·но
членувано съ·ю·зе·но·то
множествено число съ·ю·зе·ни
членувано съ·ю·зе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·ю·зил
непълен член съ·ю·зи·лия
пълен член съ·ю·зи·ли·ят
женски род съ·ю·зи·ла
членувано съ·ю·зи·ла·та
среден род съ·ю·зи·ло
членувано съ·ю·зи·ло·то
множествено число съ·ю·зи·ли
членувано съ·ю·зи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·ю·зял
непълен член съ·ю·зя·лия
пълен член съ·ю·зя·ли·ят
женски род съ·ю·зя·ла
членувано съ·ю·зя·ла·та
среден род съ·ю·зя·ло
членувано съ·ю·зя·ло·то
множествено число съ·ю·зе·ли
членувано съ·ю·зе·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род съ·ю·зящ
непълен член съ·ю·зя·щия
пълен член съ·ю·зя·щи·ят
женски род съ·ю·зя·ща
членувано съ·ю·зя·ща·та
среден род съ·ю·зя·що
членувано съ·ю·зя·що·то
множествено число съ·ю·зя·щи
членувано съ·ю·зя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

съ·ю·зей·ки