Шаблон:Словоформи/суетя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола суетя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице су·е·тя су·е·тим
2 лице су·е·тиш су·е·ти·те
3 лице су·е·ти су·е·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице су·е·тих су·е·тих·ме
2 лице су·е·ти су·е·тих·те
3 лице су·е·ти су·е·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице су·е·тях су·е·тях·ме
2 лице су·е·те·ше су·е·тях·те
3 лице су·е·те·ше су·е·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетил съм суетила съм суетило съм суетили сме
2 лице суетил си суетила си суетило си суетили сте
3 лице суетил е суетила е суетило е суетили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях суетил бях суетила бях суетило бяхме суетили
2 лице беше суетил беше суетила беше суетило бяхте суетили
3 лице беше суетил беше суетила беше суетило бяха суетили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще суетя ще суетим
2 лице ще суетиш ще суетите
3 лице ще суети ще суетят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм суетил ще съм суетила ще съм суетило ще сме суетили
2 лице ще си суетил ще си суетила ще си суетило ще сте суетили
3 лице ще е суетил ще е суетила ще е суетило ще са суетили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да суетя щяхме да суетим
2 лице щеше да суетиш щяхте да суетите
3 лице щеше да суети щяха да суетят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм суетил щях да съм суетила щях да съм суетило щяхме да сме суетили
2 лице щеше да си суетил щеше да си суетила щеше да си суетило щяхте да сте суетили
3 лице щеше да е суетил щеше да е суетила щеше да е суетило щяха да са суетили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетял съм суетяла съм суетяло съм суетели сме
2 лице суетял си суетяла си суетяло си суетели сте
3 лице суетял (е) суетяла (е) суетяло (е) суетели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице суетил съм суетила съм суетило съм суетили сме
2 лице суетил си суетила си суетило си суетили сте
3 лице суетил (е) суетила (е) суетило (е) суетили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм суетил била съм суетила било съм суетило били сме суетили
2 лице бил си суетил била си суетила било си суетило били сте суетили
3 лице бил (е) суетил била (е) суетила било (е) суетило били (са) суетили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да суетя щяла съм да суетя щяло съм да суетя щели сме да суетим
2 лице щял си да суетиш щяла си да суетиш щяло си да суетиш щели сте да суетите
3 лице щял (е) да суети щяла (е) да суети щяло (е) да суети щели (са) да суетят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм суетил щяла съм да съм суетила щяло съм да съм суетило щели сме да сме суетили
2 лице щял си да си суетил щяла си да си суетила щяло си да си суетило щели сте да сте суетили
3 лице щял (е) да е суетил щяла (е) да е суетила щяло (е) да е суетило щели (са) да са суетили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих суетил бих суетила бих суетило бихме суетили
2 лице би суетил би суетила би суетило бихте суетили
3 лице би суетил би суетила би суетило биха суетили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
су·е·ти су·е·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род су·е·тен
непълен член су·е·те·ния
пълен член су·е·те·ни·ят
женски род су·е·те·на
членувано су·е·те·на·та
среден род су·е·те·но
членувано су·е·те·но·то
множествено число су·е·те·ни
членувано су·е·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род су·е·тил
непълен член су·е·ти·лия
пълен член су·е·ти·ли·ят
женски род су·е·ти·ла
членувано су·е·ти·ла·та
среден род су·е·ти·ло
членувано су·е·ти·ло·то
множествено число су·е·ти·ли
членувано су·е·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род су·е·тял
непълен член су·е·тя·лия
пълен член су·е·тя·ли·ят
женски род су·е·тя·ла
членувано су·е·тя·ла·та
среден род су·е·тя·ло
членувано су·е·тя·ло·то
множествено число су·е·те·ли
членувано су·е·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род су·е·тящ
непълен член су·е·тя·щия
пълен член су·е·тя·щи·ят
женски род су·е·тя·ща
членувано су·е·тя·ща·та
среден род су·е·тя·що
членувано су·е·тя·що·то
множествено число су·е·тя·щи
членувано су·е·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

су·е·тей·ки