Шаблон:Словоформи/разбунтувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разбунтувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·ту·вам раз·бун·ту·ва·ме
2 лице раз·бун·ту·ваш раз·бун·ту·ва·те
3 лице раз·бун·ту·ва раз·бун·ту·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·ту·вах раз·бун·ту·вах·ме
2 лице раз·бун·ту·ва раз·бун·ту·вах·те
3 лице раз·бун·ту·ва раз·бун·ту·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·ту·вах раз·бун·ту·вах·ме
2 лице раз·бун·ту·ва·ше раз·бун·ту·вах·те
3 лице раз·бун·ту·ва·ше раз·бун·ту·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице разбунтувал е разбунтувала е разбунтувало е разбунтували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунтувал бях разбунтувала бях разбунтувало бяхме разбунтували
2 лице беше разбунтувал беше разбунтувала беше разбунтувало бяхте разбунтували
3 лице беше разбунтувал беше разбунтувала беше разбунтувало бяха разбунтували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще разбунтувам ще разбунтуваме
2 лице ще разбунтуваш ще разбунтувате
3 лице ще разбунтува ще разбунтуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунтувал ще съм разбунтувала ще съм разбунтувало ще сме разбунтували
2 лице ще си разбунтувал ще си разбунтувала ще си разбунтувало ще сте разбунтували
3 лице ще е разбунтувал ще е разбунтувала ще е разбунтувало ще са разбунтували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да разбунтувам щяхме да разбунтуваме
2 лице щеше да разбунтуваш щяхте да разбунтувате
3 лице щеше да разбунтува щяха да разбунтуват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунтувал щях да съм разбунтувала щях да съм разбунтувало щяхме да сме разбунтували
2 лице щеше да си разбунтувал щеше да си разбунтувала щеше да си разбунтувало щяхте да сте разбунтували
3 лице щеше да е разбунтувал щеше да е разбунтувала щеше да е разбунтувало щяха да са разбунтували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице разбунтувал (е) разбунтувала (е) разбунтувало (е) разбунтували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунтувал съм разбунтувала съм разбунтувало съм разбунтували сме
2 лице разбунтувал си разбунтувала си разбунтувало си разбунтували сте
3 лице разбунтувал (е) разбунтувала (е) разбунтувало (е) разбунтували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунтувал била съм разбунтувала било съм разбунтувало били сме разбунтували
2 лице бил си разбунтувал била си разбунтувала било си разбунтувало били сте разбунтували
3 лице бил (е) разбунтувал била (е) разбунтувала било (е) разбунтувало били (са) разбунтували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбунтувам щяла съм да разбунтувам щяло съм да разбунтувам щели сме да разбунтуваме
2 лице щял си да разбунтуваш щяла си да разбунтуваш щяло си да разбунтуваш щели сте да разбунтувате
3 лице щял (е) да разбунтува щяла (е) да разбунтува щяло (е) да разбунтува щели (са) да разбунтуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунтувал щяла съм да съм разбунтувала щяло съм да съм разбунтувало щели сме да сме разбунтували
2 лице щял си да си разбунтувал щяла си да си разбунтувала щяло си да си разбунтувало щели сте да сте разбунтували
3 лице щял (е) да е разбунтувал щяла (е) да е разбунтувала щяло (е) да е разбунтувало щели (са) да са разбунтували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунтувал бих разбунтувала бих разбунтувало бихме разбунтували
2 лице би разбунтувал би разбунтувала би разбунтувало бихте разбунтували
3 лице би разбунтувал би разбунтувала би разбунтувало биха разбунтували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
раз·бун·ту·вай раз·бун·ту·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ту·ван
непълен член раз·бун·ту·ва·ния
пълен член раз·бун·ту·ва·ни·ят
женски род раз·бун·ту·ва·на
членувано раз·бун·ту·ва·на·та
среден род раз·бун·ту·ва·но
членувано раз·бун·ту·ва·но·то
множествено число раз·бун·ту·ва·ни
членувано раз·бун·ту·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ту·вал
непълен член раз·бун·ту·ва·лия
пълен член раз·бун·ту·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ту·ва·ла
членувано раз·бун·ту·ва·ла·та
среден род раз·бун·ту·ва·ло
членувано раз·бун·ту·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ту·ва·ли
членувано раз·бун·ту·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ту·вал
непълен член раз·бун·ту·ва·лия
пълен член раз·бун·ту·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ту·ва·ла
членувано раз·бун·ту·ва·ла·та
среден род раз·бун·ту·ва·ло
членувано раз·бун·ту·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ту·ва·ли
членувано раз·бун·ту·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ту·ващ
непълен член раз·бун·ту·ва·щия
пълен член раз·бун·ту·ва·щи·ят
женски род раз·бун·ту·ва·ща
членувано раз·бун·ту·ва·ща·та
среден род раз·бун·ту·ва·що
членувано раз·бун·ту·ва·що·то
множествено число раз·бун·ту·ва·щи
членувано раз·бун·ту·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

раз·бун·ту·вай·ки