Шаблон:Словоформи/прозвънявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прозвънявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·ня·вам проз·въ·ня·ва·ме
2 лице проз·въ·ня·ваш проз·въ·ня·ва·те
3 лице проз·въ·ня·ва проз·въ·ня·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·ня·вах проз·въ·ня·вах·ме
2 лице проз·въ·ня·ва проз·въ·ня·вах·те
3 лице проз·въ·ня·ва проз·въ·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·ня·вах проз·въ·ня·вах·ме
2 лице проз·въ·ня·ва·ше проз·въ·ня·вах·те
3 лице проз·въ·ня·ва·ше проз·въ·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице прозвънявал е прозвънявала е прозвънявало е прозвънявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънявал бях прозвънявала бях прозвънявало бяхме прозвънявали
2 лице беше прозвънявал беше прозвънявала беше прозвънявало бяхте прозвънявали
3 лице беше прозвънявал беше прозвънявала беше прозвънявало бяха прозвънявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще прозвънявам ще прозвъняваме
2 лице ще прозвъняваш ще прозвънявате
3 лице ще прозвънява ще прозвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънявал ще съм прозвънявала ще съм прозвънявало ще сме прозвънявали
2 лице ще си прозвънявал ще си прозвънявала ще си прозвънявало ще сте прозвънявали
3 лице ще е прозвънявал ще е прозвънявала ще е прозвънявало ще са прозвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънявам щяхме да прозвъняваме
2 лице щеше да прозвъняваш щяхте да прозвънявате
3 лице щеше да прозвънява щяха да прозвъняват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънявал щях да съм прозвънявала щях да съм прозвънявало щяхме да сме прозвънявали
2 лице щеше да си прозвънявал щеше да си прозвънявала щеше да си прозвънявало щяхте да сте прозвънявали
3 лице щеше да е прозвънявал щеше да е прозвънявала щеше да е прозвънявало щяха да са прозвънявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице прозвънявал (е) прозвънявала (е) прозвънявало (е) прозвънявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънявал съм прозвънявала съм прозвънявало съм прозвънявали сме
2 лице прозвънявал си прозвънявала си прозвънявало си прозвънявали сте
3 лице прозвънявал (е) прозвънявала (е) прозвънявало (е) прозвънявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънявал била съм прозвънявала било съм прозвънявало били сме прозвънявали
2 лице бил си прозвънявал била си прозвънявала било си прозвънявало били сте прозвънявали
3 лице бил (е) прозвънявал била (е) прозвънявала било (е) прозвънявало били (са) прозвънявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънявам щяла съм да прозвънявам щяло съм да прозвънявам щели сме да прозвъняваме
2 лице щял си да прозвъняваш щяла си да прозвъняваш щяло си да прозвъняваш щели сте да прозвънявате
3 лице щял (е) да прозвънява щяла (е) да прозвънява щяло (е) да прозвънява щели (са) да прозвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънявал щяла съм да съм прозвънявала щяло съм да съм прозвънявало щели сме да сме прозвънявали
2 лице щял си да си прозвънявал щяла си да си прозвънявала щяло си да си прозвънявало щели сте да сте прозвънявали
3 лице щял (е) да е прозвънявал щяла (е) да е прозвънявала щяло (е) да е прозвънявало щели (са) да са прозвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънявал бих прозвънявала бих прозвънявало бихме прозвънявали
2 лице би прозвънявал би прозвънявала би прозвънявало бихте прозвънявали
3 лице би прозвънявал би прозвънявала би прозвънявало биха прозвънявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
проз·въ·ня·вай проз·въ·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·ня·ван
непълен член проз·въ·ня·ва·ния
пълен член проз·въ·ня·ва·ни·ят
женски род проз·въ·ня·ва·на
членувано проз·въ·ня·ва·на·та
среден род проз·въ·ня·ва·но
членувано проз·въ·ня·ва·но·то
множествено число проз·въ·ня·ва·ни
членувано проз·въ·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·ня·вал
непълен член проз·въ·ня·ва·лия
пълен член проз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род проз·въ·ня·ва·ла
членувано проз·въ·ня·ва·ла·та
среден род проз·въ·ня·ва·ло
членувано проз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число проз·въ·ня·ва·ли
членувано проз·въ·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·ня·вал
непълен член проз·въ·ня·ва·лия
пълен член проз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род проз·въ·ня·ва·ла
членувано проз·въ·ня·ва·ла·та
среден род проз·въ·ня·ва·ло
членувано проз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число проз·въ·ня·ва·ли
членувано проз·въ·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·ня·ващ
непълен член проз·въ·ня·ва·щия
пълен член проз·въ·ня·ва·щи·ят
женски род проз·въ·ня·ва·ща
членувано проз·въ·ня·ва·ща·та
среден род проз·въ·ня·ва·що
членувано проз·въ·ня·ва·що·то
множествено число проз·въ·ня·ва·щи
членувано проз·въ·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

проз·въ·ня·вай·ки