Шаблон:Словоформи/принуждавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола принуждавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице при·нуж·да·вам при·нуж·да·ва·ме
2 лице при·нуж·да·ваш при·нуж·да·ва·те
3 лице при·нуж·да·ва при·нуж·да·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице при·нуж·да·вах при·нуж·да·вах·ме
2 лице при·нуж·да·ва при·нуж·да·вах·те
3 лице при·нуж·да·ва при·нуж·да·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице при·нуж·да·вах при·нуж·да·вах·ме
2 лице при·нуж·да·ва·ше при·нуж·да·вах·те
3 лице при·нуж·да·ва·ше при·нуж·да·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принуждавал съм принуждавала съм принуждавало съм принуждавали сме
2 лице принуждавал си принуждавала си принуждавало си принуждавали сте
3 лице принуждавал е принуждавала е принуждавало е принуждавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях принуждавал бях принуждавала бях принуждавало бяхме принуждавали
2 лице беше принуждавал беше принуждавала беше принуждавало бяхте принуждавали
3 лице беше принуждавал беше принуждавала беше принуждавало бяха принуждавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще принуждавам ще принуждаваме
2 лице ще принуждаваш ще принуждавате
3 лице ще принуждава ще принуждават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм принуждавал ще съм принуждавала ще съм принуждавало ще сме принуждавали
2 лице ще си принуждавал ще си принуждавала ще си принуждавало ще сте принуждавали
3 лице ще е принуждавал ще е принуждавала ще е принуждавало ще са принуждавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да принуждавам щяхме да принуждаваме
2 лице щеше да принуждаваш щяхте да принуждавате
3 лице щеше да принуждава щяха да принуждават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм принуждавал щях да съм принуждавала щях да съм принуждавало щяхме да сме принуждавали
2 лице щеше да си принуждавал щеше да си принуждавала щеше да си принуждавало щяхте да сте принуждавали
3 лице щеше да е принуждавал щеше да е принуждавала щеше да е принуждавало щяха да са принуждавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принуждавал съм принуждавала съм принуждавало съм принуждавали сме
2 лице принуждавал си принуждавала си принуждавало си принуждавали сте
3 лице принуждавал (е) принуждавала (е) принуждавало (е) принуждавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице принуждавал съм принуждавала съм принуждавало съм принуждавали сме
2 лице принуждавал си принуждавала си принуждавало си принуждавали сте
3 лице принуждавал (е) принуждавала (е) принуждавало (е) принуждавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм принуждавал била съм принуждавала било съм принуждавало били сме принуждавали
2 лице бил си принуждавал била си принуждавала било си принуждавало били сте принуждавали
3 лице бил (е) принуждавал била (е) принуждавала било (е) принуждавало били (са) принуждавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да принуждавам щяла съм да принуждавам щяло съм да принуждавам щели сме да принуждаваме
2 лице щял си да принуждаваш щяла си да принуждаваш щяло си да принуждаваш щели сте да принуждавате
3 лице щял (е) да принуждава щяла (е) да принуждава щяло (е) да принуждава щели (са) да принуждават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм принуждавал щяла съм да съм принуждавала щяло съм да съм принуждавало щели сме да сме принуждавали
2 лице щял си да си принуждавал щяла си да си принуждавала щяло си да си принуждавало щели сте да сте принуждавали
3 лице щял (е) да е принуждавал щяла (е) да е принуждавала щяло (е) да е принуждавало щели (са) да са принуждавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих принуждавал бих принуждавала бих принуждавало бихме принуждавали
2 лице би принуждавал би принуждавала би принуждавало бихте принуждавали
3 лице би принуждавал би принуждавала би принуждавало биха принуждавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
при·нуж·да·вай при·нуж·да·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род при·нуж·да·ван
непълен член при·нуж·да·ва·ния
пълен член при·нуж·да·ва·ни·ят
женски род при·нуж·да·ва·на
членувано при·нуж·да·ва·на·та
среден род при·нуж·да·ва·но
членувано при·нуж·да·ва·но·то
множествено число при·нуж·да·ва·ни
членувано при·нуж·да·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род при·нуж·да·вал
непълен член при·нуж·да·ва·лия
пълен член при·нуж·да·ва·ли·ят
женски род при·нуж·да·ва·ла
членувано при·нуж·да·ва·ла·та
среден род при·нуж·да·ва·ло
членувано при·нуж·да·ва·ло·то
множествено число при·нуж·да·ва·ли
членувано при·нуж·да·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род при·нуж·да·вал
непълен член при·нуж·да·ва·лия
пълен член при·нуж·да·ва·ли·ят
женски род при·нуж·да·ва·ла
членувано при·нуж·да·ва·ла·та
среден род при·нуж·да·ва·ло
членувано при·нуж·да·ва·ло·то
множествено число при·нуж·да·ва·ли
членувано при·нуж·да·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род при·нуж·да·ващ
непълен член при·нуж·да·ва·щия
пълен член при·нуж·да·ва·щи·ят
женски род при·нуж·да·ва·ща
членувано при·нуж·да·ва·ща·та
среден род при·нуж·да·ва·що
членувано при·нуж·да·ва·що·то
множествено число при·нуж·да·ва·щи
членувано при·нуж·да·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

при·нуж·да·вай·ки