Шаблон:Словоформи/поотвия

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотвия. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·вия по·от·ви·ем
2 лице по·от·ви·еш по·от·ви·е·те
3 лице по·от·вие по·от·ви·ят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·вих по·от·вих·ме
2 лице по·от·ви по·от·вих·те
3 лице по·от·ви по·от·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·ви·ех по·от·ви·ех·ме
2 лице по·от·ви·е·ше по·от·ви·ех·те
3 лице по·от·ви·е·ше по·от·ви·е·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвил съм поотвила съм поотвило съм поотвили сме
2 лице поотвил си поотвила си поотвило си поотвили сте
3 лице поотвил е поотвила е поотвило е поотвили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотвил бях поотвила бях поотвило бяхме поотвили
2 лице беше поотвил беше поотвила беше поотвило бяхте поотвили
3 лице беше поотвил беше поотвила беше поотвило бяха поотвили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще поотвия ще поотвием
2 лице ще поотвиеш ще поотвиете
3 лице ще поотвие ще поотвият


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотвил ще съм поотвила ще съм поотвило ще сме поотвили
2 лице ще си поотвил ще си поотвила ще си поотвило ще сте поотвили
3 лице ще е поотвил ще е поотвила ще е поотвило ще са поотвили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да поотвия щяхме да поотвием
2 лице щеше да поотвиеш щяхте да поотвиете
3 лице щеше да поотвие щяха да поотвият


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотвил щях да съм поотвила щях да съм поотвило щяхме да сме поотвили
2 лице щеше да си поотвил щеше да си поотвила щеше да си поотвило щяхте да сте поотвили
3 лице щеше да е поотвил щеше да е поотвила щеше да е поотвило щяха да са поотвили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвиел съм поотвиела съм поотвиело съм поотвиели сме
2 лице поотвиел си поотвиела си поотвиело си поотвиели сте
3 лице поотвиел (е) поотвиела (е) поотвиело (е) поотвиели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвил съм поотвила съм поотвило съм поотвили сме
2 лице поотвил си поотвила си поотвило си поотвили сте
3 лице поотвил (е) поотвила (е) поотвило (е) поотвили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотвил била съм поотвила било съм поотвило били сме поотвили
2 лице бил си поотвил била си поотвила било си поотвило били сте поотвили
3 лице бил (е) поотвил била (е) поотвила било (е) поотвило били (са) поотвили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотвия щяла съм да поотвия щяло съм да поотвия щели сме да поотвием
2 лице щял си да поотвиеш щяла си да поотвиеш щяло си да поотвиеш щели сте да поотвиете
3 лице щял (е) да поотвие щяла (е) да поотвие щяло (е) да поотвие щели (са) да поотвият


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотвил щяла съм да съм поотвила щяло съм да съм поотвило щели сме да сме поотвили
2 лице щял си да си поотвил щяла си да си поотвила щяло си да си поотвило щели сте да сте поотвили
3 лице щял (е) да е поотвил щяла (е) да е поотвила щяло (е) да е поотвило щели (са) да са поотвили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотвил бих поотвила бих поотвило бихме поотвили
2 лице би поотвил би поотвила би поотвило бихте поотвили
3 лице би поотвил би поотвила би поотвило биха поотвили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
по·от·вий по·от·вий·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вит
непълен член по·от·ви·тия
пълен член по·от·ви·ти·ят
женски род по·от·ви·та
членувано по·от·ви·та·та
среден род по·от·ви·то
членувано по·от·ви·то·то
множествено число по·от·ви·ти
членувано по·от·ви·ти·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вил
непълен член по·от·ви·лия
пълен член по·от·ви·ли·ят
женски род по·от·ви·ла
членувано по·от·ви·ла·та
среден род по·от·ви·ло
членувано по·от·ви·ло·то
множествено число по·от·ви·ли
членувано по·от·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·ви·ел
непълен член по·от·ви·е·лия
пълен член по·от·ви·е·ли·ят
женски род по·от·ви·е·ла
членувано по·от·ви·е·ла·та
среден род по·от·ви·е·ло
членувано по·от·ви·е·ло·то
множествено число по·от·ви·е·ли
членувано по·от·ви·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·ви·ещ
непълен член по·от·ви·е·щия
пълен член по·от·ви·е·щи·ят
женски род по·от·ви·е·ща
членувано по·от·ви·е·ща·та
среден род по·от·ви·е·що
членувано по·от·ви·е·що·то
множествено число по·от·ви·е·щи
членувано по·от·ви·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

по·от·ви·ей·ки