Шаблон:Словоформи/остря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола остря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ос·т·ря ос·т·рим
2 лице ос·т·риш ос·т·ри·те
3 лице ос·т·ри ос·т·рят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ос·т·рих ос·т·рих·ме
2 лице ос·т·ри ос·т·рих·те
3 лице ос·т·ри ос·т·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ос·т·рех ос·т·рех·ме
2 лице ос·т·ре·ше ос·т·рех·те
3 лице ос·т·ре·ше ос·т·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице острил съм острила съм острило съм острили сме
2 лице острил си острила си острило си острили сте
3 лице острил е острила е острило е острили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях острил бях острила бях острило бяхме острили
2 лице беше острил беше острила беше острило бяхте острили
3 лице беше острил беше острила беше острило бяха острили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще остря ще острим
2 лице ще остриш ще острите
3 лице ще остри ще острят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм острил ще съм острила ще съм острило ще сме острили
2 лице ще си острил ще си острила ще си острило ще сте острили
3 лице ще е острил ще е острила ще е острило ще са острили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да остря щяхме да острим
2 лице щеше да остриш щяхте да острите
3 лице щеше да остри щяха да острят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм острил щях да съм острила щях да съм острило щяхме да сме острили
2 лице щеше да си острил щеше да си острила щеше да си острило щяхте да сте острили
3 лице щеше да е острил щеше да е острила щеше да е острило щяха да са острили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице острел съм острела съм острело съм острели сме
2 лице острел си острела си острело си острели сте
3 лице острел (е) острела (е) острело (е) острели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице острил съм острила съм острило съм острили сме
2 лице острил си острила си острило си острили сте
3 лице острил (е) острила (е) острило (е) острили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм острил била съм острила било съм острило били сме острили
2 лице бил си острил била си острила било си острило били сте острили
3 лице бил (е) острил била (е) острила било (е) острило били (са) острили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да остря щяла съм да остря щяло съм да остря щели сме да острим
2 лице щял си да остриш щяла си да остриш щяло си да остриш щели сте да острите
3 лице щял (е) да остри щяла (е) да остри щяло (е) да остри щели (са) да острят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм острил щяла съм да съм острила щяло съм да съм острило щели сме да сме острили
2 лице щял си да си острил щяла си да си острила щяло си да си острило щели сте да сте острили
3 лице щял (е) да е острил щяла (е) да е острила щяло (е) да е острило щели (са) да са острили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих острил бих острила бих острило бихме острили
2 лице би острил би острила би острило бихте острили
3 лице би острил би острила би острило биха острили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
ос·т·ри ос·т·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ос·т·рен
непълен член ос·т·ре·ния
пълен член ос·т·ре·ни·ят
женски род ос·т·ре·на
членувано ос·т·ре·на·та
среден род ос·т·ре·но
членувано ос·т·ре·но·то
множествено число ос·т·ре·ни
членувано ос·т·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ос·т·рил
непълен член ос·т·ри·лия
пълен член ос·т·ри·ли·ят
женски род ос·т·ри·ла
членувано ос·т·ри·ла·та
среден род ос·т·ри·ло
членувано ос·т·ри·ло·то
множествено число ос·т·ри·ли
членувано ос·т·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ос·т·рел
непълен член ос·т·ре·лия
пълен член ос·т·ре·ли·ят
женски род ос·т·ре·ла
членувано ос·т·ре·ла·та
среден род ос·т·ре·ло
членувано ос·т·ре·ло·то
множествено число ос·т·ре·ли
членувано ос·т·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род ос·т·рещ
непълен член ос·т·ре·щия
пълен член ос·т·ре·щи·ят
женски род ос·т·ре·ща
членувано ос·т·ре·ща·та
среден род ос·т·ре·що
членувано ос·т·ре·що·то
множествено число ос·т·ре·щи
членувано ос·т·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

ос·т·рей·ки