Шаблон:Словоформи/контя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола контя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кон·тя кон·тим
2 лице кон·тиш кон·ти·те
3 лице кон·ти кон·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кон·тих кон·тих·ме
2 лице кон·ти кон·тих·те
3 лице кон·ти кон·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице кон·тех кон·тех·ме
2 лице кон·те·ше кон·тех·те
3 лице кон·те·ше кон·те·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контил съм контила съм контило съм контили сме
2 лице контил си контила си контило си контили сте
3 лице контил е контила е контило е контили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях контил бях контила бях контило бяхме контили
2 лице беше контил беше контила беше контило бяхте контили
3 лице беше контил беше контила беше контило бяха контили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще контя ще контим
2 лице ще контиш ще контите
3 лице ще конти ще контят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм контил ще съм контила ще съм контило ще сме контили
2 лице ще си контил ще си контила ще си контило ще сте контили
3 лице ще е контил ще е контила ще е контило ще са контили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да контя щяхме да контим
2 лице щеше да контиш щяхте да контите
3 лице щеше да конти щяха да контят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм контил щях да съм контила щях да съм контило щяхме да сме контили
2 лице щеше да си контил щеше да си контила щеше да си контило щяхте да сте контили
3 лице щеше да е контил щеше да е контила щеше да е контило щяха да са контили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контел съм контела съм контело съм контели сме
2 лице контел си контела си контело си контели сте
3 лице контел (е) контела (е) контело (е) контели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контил съм контила съм контило съм контили сме
2 лице контил си контила си контило си контили сте
3 лице контил (е) контила (е) контило (е) контили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм контил била съм контила било съм контило били сме контили
2 лице бил си контил била си контила било си контило били сте контили
3 лице бил (е) контил била (е) контила било (е) контило били (са) контили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да контя щяла съм да контя щяло съм да контя щели сме да контим
2 лице щял си да контиш щяла си да контиш щяло си да контиш щели сте да контите
3 лице щял (е) да конти щяла (е) да конти щяло (е) да конти щели (са) да контят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм контил щяла съм да съм контила щяло съм да съм контило щели сме да сме контили
2 лице щял си да си контил щяла си да си контила щяло си да си контило щели сте да сте контили
3 лице щял (е) да е контил щяла (е) да е контила щяло (е) да е контило щели (са) да са контили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих контил бих контила бих контило бихме контили
2 лице би контил би контила би контило бихте контили
3 лице би контил би контила би контило биха контили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
кон·ти кон·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кон·тен
непълен член кон·те·ния
пълен член кон·те·ни·ят
женски род кон·те·на
членувано кон·те·на·та
среден род кон·те·но
членувано кон·те·но·то
множествено число кон·те·ни
членувано кон·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кон·тил
непълен член кон·ти·лия
пълен член кон·ти·ли·ят
женски род кон·ти·ла
членувано кон·ти·ла·та
среден род кон·ти·ло
членувано кон·ти·ло·то
множествено число кон·ти·ли
членувано кон·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кон·тел
непълен член кон·те·лия
пълен член кон·те·ли·ят
женски род кон·те·ла
членувано кон·те·ла·та
среден род кон·те·ло
членувано кон·те·ло·то
множествено число кон·те·ли
членувано кон·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род кон·тещ
непълен член кон·те·щия
пълен член кон·те·щи·ят
женски род кон·те·ща
членувано кон·те·ща·та
среден род кон·те·що
членувано кон·те·що·то
множествено число кон·те·щи
членувано кон·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

кон·тей·ки