инкунабул

Инкунабули (от лат. incunabulum - люлка, pl. icunabula) се наричат първите европейски печатни книги. Те се появяват около 1450 г., когато благодарение на новата печатна технология, въведена от немския изобретател Йохан Гутенберг излиза на бял свят първата печатна книга - Библията на Гутенберг. Инкунабулите се разделят на две групи – книги, отпечатани от дървени блокчета, върху които всяка страница е издялана отделно (табулар) и такива отпечатани чрез използване на подвижния тип, създаден от Гутенберг, типография.

Колекцията от славянски старопечатни книги на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: "Осмогласник" (Цетина, 1494 г.), и "Псалтир с последование" (Цетина, 1495 г.), както и "Четвероевангелие" на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.