беглик

Български

беглик ±

ед.ч.		бег·лик
	непълен член	бег·ли·ка
	пълен член	бег·ли·кът
мн.ч.		бег·ли·ци
	членувано	бег·ли·ци·те
бройна форма		бег·ли·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Дребен рогат добитък.
2. Данък върху дребен рогат добитък.

Етимология

От тур. beğlikçi, производно от beğlik – дребен рогат добитък. Сравни с местността Бегликташ/Beğliktaṣ, съставен от beğlik – данък върху дребен рогат добитък, и taṣ – камък.

Превод

Преводи

английски:  (en) испански: [[]] италиански: [[]]

немски: [[]] руски: [[]] турски: beylik френски: [[]] холандски: [[]]

Производни думи

• бегликчия