Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/умърлушвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола омърлушвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице омър·луш·вам омър·луш·ва·ме
2 лице омър·луш·ваш омър·луш·ва·те
3 лице омър·луш·ва омър·луш·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице омър·луш·вах омър·луш·вах·ме
2 лице омър·луш·ва омър·луш·вах·те
3 лице омър·луш·ва омър·луш·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице омър·луш·вах омър·луш·вах·ме
2 лице омър·луш·ва·ше омър·луш·вах·те
3 лице омър·луш·ва·ше омър·луш·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омърлушвал съм омърлушвала съм омърлушвало съм омърлушвали сме
2 лице омърлушвал си омърлушвала си омърлушвало си омърлушвали сте
3 лице омърлушвал е омърлушвала е омърлушвало е омърлушвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омърлушвал бях омърлушвала бях омърлушвало бяхме омърлушвали
2 лице беше омърлушвал беше омърлушвала беше омърлушвало бяхте омърлушвали
3 лице беше омърлушвал беше омърлушвала беше омърлушвало бяха омърлушвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще омърлушвам ще омърлушваме
2 лице ще омърлушваш ще омърлушвате
3 лице ще омърлушва ще омърлушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омърлушвал ще съм омърлушвала ще съм омърлушвало ще сме омърлушвали
2 лице ще си омърлушвал ще си омърлушвала ще си омърлушвало ще сте омърлушвали
3 лице ще е омърлушвал ще е омърлушвала ще е омърлушвало ще са омърлушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да омърлушвам щяхме да омърлушваме
2 лице щеше да омърлушваш щяхте да омърлушвате
3 лице щеше да омърлушва щяха да омърлушват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омърлушвал щях да съм омърлушвала щях да съм омърлушвало щяхме да сме омърлушвали
2 лице щеше да си омърлушвал щеше да си омърлушвала щеше да си омърлушвало щяхте да сте омърлушвали
3 лице щеше да е омърлушвал щеше да е омърлушвала щеше да е омърлушвало щяха да са омърлушвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омърлушвал съм омърлушвала съм омърлушвало съм омърлушвали сме
2 лице омърлушвал си омърлушвала си омърлушвало си омърлушвали сте
3 лице омърлушвал (е) омърлушвала (е) омърлушвало (е) омърлушвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омърлушвал съм омърлушвала съм омърлушвало съм омърлушвали сме
2 лице омърлушвал си омърлушвала си омърлушвало си омърлушвали сте
3 лице омърлушвал (е) омърлушвала (е) омърлушвало (е) омърлушвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омърлушвал била съм омърлушвала било съм омърлушвало били сме омърлушвали
2 лице бил си омърлушвал била си омърлушвала било си омърлушвало били сте омърлушвали
3 лице бил (е) омърлушвал била (е) омърлушвала било (е) омърлушвало били (са) омърлушвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омърлушвам щяла съм да омърлушвам щяло съм да омърлушвам щели сме да омърлушваме
2 лице щял си да омърлушваш щяла си да омърлушваш щяло си да омърлушваш щели сте да омърлушвате
3 лице щял (е) да омърлушва щяла (е) да омърлушва щяло (е) да омърлушва щели (са) да омърлушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омърлушвал щяла съм да съм омърлушвала щяло съм да съм омърлушвало щели сме да сме омърлушвали
2 лице щял си да си омърлушвал щяла си да си омърлушвала щяло си да си омърлушвало щели сте да сте омърлушвали
3 лице щял (е) да е омърлушвал щяла (е) да е омърлушвала щяло (е) да е омърлушвало щели (са) да са омърлушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омърлушвал бих омърлушвала бих омърлушвало бихме омърлушвали
2 лице би омърлушвал би омърлушвала би омърлушвало бихте омърлушвали
3 лице би омърлушвал би омърлушвала би омърлушвало биха омърлушвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
омър·луш·вай омър·луш·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род омър·луш·ван
непълен член омър·луш·ва·ния
пълен член омър·луш·ва·ни·ят
женски род омър·луш·ва·на
членувано омър·луш·ва·на·та
среден род омър·луш·ва·но
членувано омър·луш·ва·но·то
множествено число омър·луш·ва·ни
членувано омър·луш·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род омър·луш·вал
непълен член омър·луш·ва·лия
пълен член омър·луш·ва·ли·ят
женски род омър·луш·ва·ла
членувано омър·луш·ва·ла·та
среден род омър·луш·ва·ло
членувано омър·луш·ва·ло·то
множествено число омър·луш·ва·ли
членувано омър·луш·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род омър·луш·вал
непълен член омър·луш·ва·лия
пълен член омър·луш·ва·ли·ят
женски род омър·луш·ва·ла
членувано омър·луш·ва·ла·та
среден род омър·луш·ва·ло
членувано омър·луш·ва·ло·то
множествено число омър·луш·ва·ли
членувано омър·луш·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род омър·луш·ващ
непълен член омър·луш·ва·щия
пълен член омър·луш·ва·щи·ят
женски род омър·луш·ва·ща
членувано омър·луш·ва·ща·та
среден род омър·луш·ва·що
членувано омър·луш·ва·що·то
множествено число омър·луш·ва·щи
членувано омър·луш·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

омър·луш·вай·ки