име

Български

име

име ±

ед.ч.		име
	членувано	име·то
мн.ч.		име·на
	членувано	име·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 69

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.

Фразеологични изрази

Превод

албански: emën (→al) английски: name (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: імя (→by), назва (→by) гръцки: όνομα (→el) датски: [[]] есперанто: nomo естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: nome (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Name (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: imię (→pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: имя (→ru), название (→ru) словашки: mеnо (→sk) словенски: ime (→sl) сръбски: име (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: ім'я (→uk) унгарски: [[]] фински: nimi (→fi) френски: nom (→fr) холандски: [[]] хърватски: ime (→hr) чешки: jméno (→cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• название, наименование, означение
• прозвище, прякор, епитет
• именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест
• вход, досие, номер, регистрация, сметка
• заглавие, наслов
• наименуване, назоваване
• служебна характеристика, минало

Сродни думи

Производни думи