бозайник

Български

бозайник ±

ед.ч.		бо·зай·ник
	непълен член	бо·зай·ни·ка
	пълен член	бо·зай·ни·кът
мн.ч.		бо·зай·ни·ци
	членувано	бо·зай·ни·ци·те
бройна форма		бо·зай·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Животно, което храни малките си в мляко.
2. Малко дете, което още бозае.

Етимология

Фонетически неотделима от тюрк. думи за „теле“: тур. buzağı, татар. бызау и т.н., но чуваш. пăру и прабълг. *burǝwu (> унг. borjú „теле“) показват, че бозайник не произлиза от изходната прабълг. форма, а че е заемка от друг тюрк. език (най-вероятно кумански или печенежки).

Фразеологични изрази

Превод

английски: mammal baby арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: soogdier белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: mamífero м. италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: млекопитающее ср. словашки: cicavec м. (sk) словенски: sesalec м. sesalec (sl) сръбски: сисар м. тайландски: [[]] турски: memeli унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: sisavac м. чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. кърмаче, пеленаче, бебе

Сродни думи

Производни думи