воля

воля (български)

воля ±

ед.ч.		во·ля
	членувано	во·ля·та
мн.ч.		во·ли
	членувано	во·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Способност на човека съзнателно да регулира своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• желание, искане, щение, въжделение, стремление, намерение, решение
• упорство, решителност, решимост, твърдост, упоритост, настойчивост
• свобода, волност
• твърдо намерение, непоколебимост, подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание
• мнение, мисъл, внимание