олово

олово (български)

олово ±

ед.ч.		оло·во
	членувано	оло·во·то
мн.ч.		оло·ва
	членувано	оло·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Етимология

ст.-бълг. олово μόλυβδος (Супр.), ср.-бълг. елово. Сравнява се с лит. alvas, латв. alva „калай“, старорус. оловь, чеш. olovo, старопол. ołów със същото значение. Трудно може да се сравни с индоевроп. корен *al(ǝ)- „бял“ (?), тъй като това не отговаря на външния вид на метала (срв. особено лат. plumbum nigrum „черно олово“). Вероятно със субстратен, не-ИЕ произход (виж желязо, мед) или странстващ термин. Връзката с лат. plumbum, ст.-в.-нем. blīo, blīwes, баски berun, ср.-ирл. luaide (> герм., ст.-англ. lēad, ср.-д.-нем. lod(e) „олово“ > лит. liūdė „оловна тръба“) не е много ясна. Сравни угро-фин. названия: унг. ón „калай“, ólom „олово“, хант. олна „олово“, марий. вулне „калай“.

Превод

албански:  (sq) английски: lead (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански: piombo (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински: plumbum (la) литовски: švinas (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски: олово (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)