чук

Български

чук ±

ед.ч.		чук
	непълен член	чу·ка
	пълен член	чу·кът
мн.ч.		чу·ко·ве
	членувано	чу·ко·ве·те
бройна форма		чу·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Сечиво за забиване, коване чрез удряне.

чук

Етимология

сръб. диал. чук „чук“, Чук (местно име). Обратна производна от чукам.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: hammer (en) гръцки: σφυρί (el) испански: martillo (es) италиански: martello (it)

немски: der Hammer (de) руски: молот (ru) френски: marteau (fr)

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.