чифут

чифут (български)

чифут ±

ед.ч.		чи·фут
	непълен член	чи·фу·та
	пълен член	чи·фу·тът
мн.ч.		чи·фу·ти
	членувано	чи·фу·ти·те
бройна форма		чи·фу·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, Кодове за род: м, ж, ср, тип

1. пренеб. Синоним на "евреин". От османски турски.

Етимология

от османски турски "چفوت".

Превод

албански: çëfut (sq) английски: kike (en) румънски: ciufut (ro) руски: жид (ru) японски:

Сродни думи

базергян

Производни думи

чефут

се среща на Балканите турци — в разказа на хърватския писател от Бачка на Павле Башич-Палкович.

В легендите "Цар Константин намира кръста Христов" и "Възкресение Христово" са използвани производни на думата "чифут".