чистачка
Облик
чистачка (български)
| ед.ч. | чис·тач·ка | |
|---|---|---|
| членувано | чис·тач·ка·та | |
| мн.ч. | чис·тач·ки | |
| членувано | чис·тач·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Жена, която се занимава с чистене.
- Устройство за почистване стъкла на коли.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними