честност

Български

честност ±

ед.ч.		чес·т·ност
	членувано	чес·т·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. мн. ч. няма Качество на човек, който винаги се ръководи от чувство за нравствена отговорност, който не е способен на долни, престъпни постъпки или който отразява такова поведение, отношение.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: honesty арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• почтеност, неподкупност, непоквареност, коректност, добродетелност, безукорност, пристойност, доблест, съвест
• преданост, вярност
• лоялност
• спортсменство, порядъчност, великодушие

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}