цака

цака (български)

цака ±

ед.ч.		ца·ка
	членувано	ца·ка·та
мн.ч.		ца·ки
	членувано	ца·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дълбокото вникване и познаване на някакъв конкретен проблем или дейност, която се извършва с лекота.

Фразеологични изрази

Хванал му цаката (успешно и добре да прави нещо);
Цакам, тази "ръка" е моя! - при игра на карти.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• начин, способ, леснина, маниер, метод, чалъм, колай, похват
• сръчност, похватност
• устройство, начин на работа