ход

Български

ход ±

ед.ч.		ход
	непълен член	хо·да
	пълен член	хо·дът
мн.ч.		хо·до·ве
	членувано	хо·до·ве·те
бройна форма		хо·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. ходъ βάδισμα, δρόμος, (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *xodъ продължава ИЕ. *sod-/*sed- „седя“, срв. старогръц. ὁδός „път“, староинд. ā-sad- „достигам“, ut-sad- „отивам си“, авест. аpa-had- „избягвам“. Виж ходя. Значението вероятно отразява пътуване в седнало положение, в кола или каруца, срв. рус. всадник „ездач“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вървене, ходене, вървеж, течение
• походка
• развой, развитие, процес, действие, движение
• раван
• курс, път, орбита
• напредване, напредък, инерция
• замах, размах, обсег, обхват
• канал, тръба, проход
• обща насока, тенденция
• придвижване, маневра, престрояване
• работа, въртене, обръщение
• насока, направление
• средство, начин, способ, похват, хитрина, средство за прехрана
• стъпка, мярка, крачка
• поток

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}