хамалин

хамалин (български)

хамалин ±

ед.ч.		ха·ма·лин
	непълен член	ха·ма·ли·на
	пълен член	ха·ма·ли·нът
мн.ч.		ха·ма·ли·ни
	членувано	ха·ма·ли·ни·те
бройна форма		ха·ма·ли·на
звателна форма		ха·ма·ли·не

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Човек, който хамалува (в 1 знач. ); носач.

Етимология

От тур. hamal. Производната ѝ хамалък се среща в Брашовския тефтер (1508-9 г.) за хамълъку, за хамалък.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

носач, преносвач