увод

увод (български)

увод ±

ед.ч.		увод
	непълен член	уво·да
	пълен член	уво·дът
мн.ч.		уво·ди
	членувано	уво·ди·те
бройна форма		уво·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. мн. уводи, (два) увода, м. Въведение, встъпителна част, предварителни обяснения към художествено или научно съчинение, на изложение и др. В увода са изложени причините за написване на съчинението.

прил. уводен, уводна, уводно, мн. уводни. Уводна лекция.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• встъпление, встъпителна част, пролог, предисловие, въведение, интродукция, преамбюл, предговор
• начало, предвестник, подготовка, приготовление
• увертюра