увереност

Български

увереност ±

ед.ч.		уве·ре·ност
	членувано	уве·ре·ност·та
мн.ч.		—
	членувано	—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. мн. ч. няма Качество на човек, който добре знае нещо, твърдо вярва и не се съмнява в нещо; който вярва, не се съмнява в своите сили и възможности, не се колебае; което е присъщо на такъв човек, което е израз или проява на твърда вяра, сигурност.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• решителност, положителност, сигурност, категоричност
• постоянство, твърдост, упорство, сила
• убеденост, вяра, съзнание
• вероятност, очевидност
• самонадеяност, смелост
• несъмненост

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}