трън

Български

трън ±

ед.ч.		трън
	непълен член	тръ·на
	пълен член	тръ·нът
мн.ч.		тръ·но·ве, тръ·ни
	членувано	тръ·но·ве·те, тръ·ни·те
бройна форма		тръ·на
звателна форма		тръ·не

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 5

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. трънъ (Супр.) < *tьrnъ.

Сродни думи: староинд. др.-инд. tr̥ṇam ср. р. „трева“, гот. þaurnus „трън“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: ср. р. чешки: ср. р. шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бодил, шип
• драка, трънак
• бодлив храст, трънка, глог
• игла
• бодило
• острие, остен

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}