тоалетна

Български

тоалетна ±

ед.ч.		то·а·лет·на
	членувано	то·а·лет·на·та
мн.ч.		то·а·лет·ни
	членувано	то·а·лет·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет.

Превод

английски: lavatory, toilet, (прен.) - restroom, convenience испански: retrete италиански: toilette, ritirata

немски: der Abort, das Klosett, die Lokalität (разг.) руски: туале́т, убо́рная френски: toilette

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.