тир
Облик
тир (български)
ед.ч. | тир | |
---|---|---|
непълен член | ти·ра | |
пълен член | ти·рът | |
мн.ч. | ти·ро·ве | |
членувано | ти·ро·ве·те | |
бройна форма | ти·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Камион за международни товарни превози с ТИР карнети.
Етимология
От фр. абрев. TIR (Transports Internationaux Routiers – „Международен автомобилен транспорт“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- тир в Речник на българския език