тир
Облик
тир (български)
| ед.ч. | тир | |
|---|---|---|
| непълен член | ти·ра | |
| пълен член | ти·рът | |
| мн.ч. | ти·ро·ве | |
| членувано | ти·ро·ве·те | |
| бройна форма | ти·ра | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Камион за международни товарни превози с ТИР карнети.
Етимология
От фр. абрев. TIR (Transports Internationaux Routiers – „Международен автомобилен транспорт“).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- тир в Речник на българския език