тил

тил (български)

тил ±

ед.ч.		тил
	непълен член	ти·ла
	пълен член	ти·лът
мн.ч.		ти·ло·ве
	членувано	ти·ло·ве·те
бройна форма		ти·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Задната част на главата и шията.
2. Воен. Територия, разположена зад бойната зона.

Превод

английски: nape, occiput, (воен.) - rear гръцки: σβέρκος, (воен.) - (οπισθοφυλακή испански: nuca, cogote, colodrillo, (воен.) - retaguardia италиански: nuca, occipite, (воен.) - retroguardia

немски: der Nacken, der Hinterkopf, (воен.) - die Nachhut руски: заты́лок, (воен.) - тыл турски: ense френски: nuque, occiput, (воен.) - arrière-garde

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.